Ирмена Чичикова е българска актриса на свободна практика, родена в Пловдив през 1984 г. Завършила е Френската езикова гимназия и Националната академия за театрално и филмово изкуство. Работи в театъра, киното и телевизията, както и като модел. Участва в многобройни представления в театри в България и е част от екипа на Театралната работилница Сфумато, София. През последните няколко години има водещи женска роли в няколко пълнометражни филми, сред които са “Аз съм ти” на Петър Попзлатев и “Виктория” на Майа Виткова. И двата филма са високо оценени на много международни форуми и фестивали, както и селектирани в Sundance и Ротердам и прожектирани на Шанхайския филмов фестивал и Европейските филмови дни в Токио, където „Аз съм ти” е представен през 2014 г. Последният пълнометражен филм с нейно участие, „Не ме докосвай” на Адина Пинтилие спечели наградите „Златната мечка” и тази за „Най-добър дебютен пълнометражен филм” на 68-ия филмов фестивал Берлинале през 2018 година.

1.RADAR Beyond Music Festival има за цел да представи музикални проекти, които се срещат с разнообразни артистични форми. Кога открихте за себе си, че вашето изкуство не ви стига или с други думи – кога в радара ви влезе мултидисциплинарността?

Желанието за създаване на изкуство е нещо, което никога не съм контролирала или ограничавала. То само намира своите пътища, по които да се случи и точното време, за да се изрази.

2. Мотивацията за вашия проект в три думи?

Провокация, изследване, удоволствие.

3. До колкото артистичната ви работа е неизбежност?

Доколкото тя е част от живота ми.

4. Ако можехте да творите в поне още една форма – коя би била тя?

Бих рисувала.

5. 2019-та е годината ви на … ?

На себеопознаване, на комуникация, на търпение.

6. Кога музиката e отвъд?

Когато я усещаме отвътре.

7. Кой е личният Ви радар?

Сънищата. Приятелите. Интуицията.

8. Форматът на нашия фестивал разглежда технологиите като изкуство и допълваща артистична форма. Какво значение им отдавате във вашата работа?

Достатъчно.

9. Често гостуващите при нас проекти са до толкова спонтанни актове или пък дотолкова зависещи от променливи, че не биха могли да бъдат повторени. В този смисъл те остават тук и сега. Какво е вашето отношение към тук, а към сега?

Тук и сега винаги водят към там, някъде, някога. Обичам да си ги представям. Иначе се опитвам да съм присъстваща в тук, да съм вярна на сега, да съм пълноценна и да не бързам да стигна там.

10. Какво да очакваме от Вас във Варна?

Нещо, което ще преживеем заедно.


Последвай Артиста