Notes on Hopper (2)

Един от акцентите в програмата на RADAR тази година е спектакълът „Бележки по Хопър“, който е плод на труда и творчеството на певицата Джудит Схолте и двамата виртуозни майстори на импровизацията – Димитър Бодуров и Нилс ван Хафтен.

След като ви запознахме отблизо с мислите и ценностите на Джудит Схолте, продължаваме нашата поредица от традиционни интервюта. Този път на въпросите на RADAR отговаря човекът, който стои зад саксофона в „Бележки по Хопър“ – Нилс ван Хафтен.

RADAR Beyond Music Festival има за цел да представи музикални проекти, които се срещат с разнообразни артистични форми. По какъв начин, според Вас, подобно взаимодействие между изкуствата може да бъде обогатяващо за публиката и за самите артисти?

Използването на комбинирани форми на изкуство предоставя възможността за по-задълбочено преживяване на всички емоции. Публиката и артистът могат да избират да се съсредоточат в различни аспекти. Сам решаваш. В Бележки по Хопър като зрители ще станете свидетели на трагичната, но страстна, понякога плашеща и яростна връзка между Едуард Хопър и жена му Жозефин Хопър. В същото време можете да наблюдавате детайли от картини на Едуард Хопър, да слушате песни/поеми, вдъхновени от същите или други негови картини. Музикантите на сцената разказват своя собствена история чрез импровизации, повлияни от това, което виждат и чуват…

Разкажете ни за мотивацията си да реализирате Вашия проект. Можехте ли да не направите този проект?

Станах част от проекта поради почти 20-годишното ми музикално приятелство с композитора Пол ван Брюхе. Пол ме покани да се присъединя към проекта – отново се почувствах свързан и докоснат от прекрасното му писане, още повече, когато ми каза, че е работил с идеята за мен и моя звук в ума си. Когато започна работата с чувствителния пианист Димитър Бодуров и певицата/актрисата Джудит Шолте, Бележки по Хопър наистина ме завладя.

Ако трябваше да поставите част от работата си в капсула, която да бъде отворена след 20 години, какво бихте поставили?

За късмет имам много скъпи за мен проекти, които са записани на CD. Албумът, който направих с The Bob Brookmeyer New Art Orchestra, определено бих сложил в капсулата, както и ‘Musica Gymnastica’ и видеоклиповете на чудатото джаз трио Einzelgänger.

2017-та е годината на… ?

Признание.

Кога музиката e отвъд?

Когато след това осъзнаеш, че в онзи момент не си могъл да мислиш.

Кой е личният Ви радар?

Жена ми и самият аз.

Каква е ролята на импровизацията във Вашата работа?

Есенцията на работата ми.

Какво да очакваме от Вас във Варна?

Страстно и лирично изпълнение.