В шестото си издание, RADAR отново ще развълнува любителите на електронната музика. На 10-ти август от 22:00 ч в Градска художествена галерия, дуото ШНИТ ще ни отведе на вътрешно пътуване към дебрите на собствената ни визуална памет. Повече за колабориращите личности зад ШНИТАмели Душоу и Марко Монфардини, проекта им MEMORY CODE и уникалната форма на изразяване в преходните зони между музиката, изкуството и науката, може да откриете в текста по-долу.

1.RADAR Beyond Music Festival има за цел да представи музикални проекти, които се срещат с разнообразни артистични форми. Кога открихте за себе си, че вашето изкуство не ви стига или с други думи – кога в радара ви влезе мултидисциплинарността?

Марко Монфардини: Още от началото на моя личен път открих, че мултидисциплинарността е нужният стимул, който ми трябва, за да експериментирам и да започна да изследвам, това което още е в развитие и днес. Открих, че биномът звук-изображение е от нужните елементи за поемане по пътя, който е виждал безброй промени и е еволюирал всеки път от една отправна точка, но никога не е стигал до края.

Амели Душоу: Техното на 90-те ме повлия да се изразявам чрез електронната музика. Почувствах нуждата да изследвам всичките му разнообразности и да ги използвам като инструмент за себеизразяване. Чрез колаборацията с Марко, която първоначално беше вдъхновена от проучване на електронния звук, започнахме да експериментираме с различни източници на видеа. Чувствахме за съществено да разширим артистичния си израз, работейки върху синергията между звук и движещи се изображения.

2. Мотивацията за вашия проект в три думи?

Марко: изследване, отвъд

Амели: вдъхновение, любопиство

3. До колкото артистичната ви работа е неизбежност?

Марко: Не бих я описал толкова като неизбежност, а по-скоро като необходимост, път навън, уред за отиване отвъд. Съдбата е имала комплиментарна и невинаги приятна роля в моя минал път. Той, за съжаление, е повлиян от изключително неприятни събития, за които виня именно съдбата. Вярвам, че съдбата и неизбежността са част от играта, нещо, с което живееш. В случая с ШНИТ вероятно е съдба, но по позитивен начин точно като запознанството ми с Амели. Мотивацията беше страхотна и проектът се роди спонтанно, съдбата допринесе единствено в началото. Същевременно съдбата и идеята, че всичко вече е предначертано, малко ме плашат.

Амели: Напълно се съгласявам с Марко, че със сигурност съдбата ни запозна. Общият интерес към електронната музика и дигиталното изкуство ни вдъхнови да работим заедно по проект, който се ръководи от личните ни интереси и миналото ни, обменяйки идеи и желание да комуникираме на наш собствен „език”.

4. Ако можехте да творите в поне още една форма – коя би била тя?

Марко: Интересно е да се потопиш в нови изживявания, но те би трябвало да са свързани с личностното развитие, което преживяваме, за да ни покажат нови пътища. Сигурно в киното.

Амели: Винаги съм била привлечена от фотографията, дори и днес, когато всеки е фотограф.

5. 2019-та е годината ви на … ?

Марко: На продължаването.

Амели: Задаването на въпроси, размислите, планирането.

6. Кога музиката e отвъд?

Марко: Функцията на музиката, също като на изкуството, би трябвало да е именно за преминаване на граници, един вид ключ за отиване „отвъд”, коридори с достъп към еволюционни изживявания, които разширяват същите тези граници във времето. Музиката винаги отива отвъд и успява да се отърве от параметрите на печалбата, наложени от самите граници; всеки път тя успява да отвори врати и да те заведе отвъд тях, без значение по кой път, може да е пълен с насилие или свръх деликатен, или незабележим, а вратата би могла да е огромна или малък слот.

Амели: Считам момента, в който музиката преминава граници, за много лично изживяване; момента, в който аз и музиката ставаме едно, когато умът и тялото са съединени със звука, когато музиката работи като катализатор.

7. Кой е личният Ви радар?

Марко: Все по-трудно днес е да използваш радар, има прекалено много смущения. Глобалният поглед, който интернет предлага, е прекалено замърсен, за да бъде добър радар и лично аз активирах стария си вътрешен радар: слушане, усещане, проучване.

Амели: Моят личен радар е захранван от мисълта ми и всички форми на вдъхновение, които събирам пътувайки, форми на политическа конфронтация, природата.

8. Форматът на нашия фестивал разглежда технологиите като изкуство и допълваща артистична форма. Какво значение им отдавате във вашата работа?

В работата на ШНИТ технологията е фундаментална, предлага безкрайни възможности да изследваме звук и изображение. Единственият риск, имайки предвид скоростта на еволюцията й, е да не загубим финалната идея, следвайки иновациите, при които липсва време да разгърнат пълния си потенциал.

9. Често гостуващите при нас проекти са до толкова спонтанни актове или пък дотолкова зависещи от променливи, че не биха могли да бъдат повторени. В този смисъл те остават тук и сега. Какво е вашето отношение към тук, а към сега?

Това е много интересен процес. Възможност за артиста да измери гъвкавостта при неочакваното. Времето и мястото могат да бъдат необикновени, но и много стимулиращи ценности.

10. Какво да очакваме от Вас във Варна?

ШНИТ ще представи Memory code – аудио/видео пърформанс, фокусиран върху визуалната памет. Установихме проучването си за този проект върху декодирането на личната памет и във Варна ще покажем резултатите от това проучване. Това изживяване бихме искали да разширим с помощта до публиката, като привикваме индивидуалната визуална памет на всеки зрител със звук и изображения, създавайки нещо като визуален скенер.


Последвай Артиста

Biography

Youtube

Instagram

Bandcamp