Author: RADAR Festival

ARCHITECTURE OF DISAPPEARANCE - най-интензивните 25 минути от RADAR 2017

IMG_5929

Резултатът от 4 дневната резиденция Архитектура на изчезването в рамките на изданието на фестивала за 2017 представлява комбинция от минималистични движения, интерактивни визуализации и шум. 25 минутното интензивно пътешествие е история за сегментацията на формата и е дело на съвременния хореограф Искра Иванова, визуалният артист Петко Танчев и саунд артистът Виктор Проданов а.к.а xDEx / SFZ  с подкрепата на артистичния сътрудник Светлозара Христова. Без съмнение това е една от най-вълнуващите резиденции в рамките на изданията досега. Насладете се на фрагмент от живото изпълнение тук:

 


Just Clavexperience

ClavexperienceПоследна фестивална вечер, а от нея последни на сцената ще излязат момчетата от Clavexperience, които ще изнесат един не последен по важност за RADAR концерт. Градски саундтрак от 21-ви век, в който глас, синтезатор и beatbox пътуват заедно през Idm, Trip Hop, Jazz, Reggae, Beats. Може да ги видите при нас тази вечер (6-ти август, от 22:00ч. в двора на ГХГ).

RADAR Beyond Music Festival има за цел да представи музикални проекти, които се срещат с разнообразни артистични форми. По какъв начин, според Вас, подобно взаимодействие между изкуствата може да бъде обогатяващо за публиката и за самите артисти?

Винаги, когато изкуството е представено със силно послание и любов, това достига до хората, независимо от обстоятелствата. Много е важно намерението. А пък миксът от изкуства може да бъде нещо изключително обогатяващо, защото се смесват изразните средства на различни традиции и култури. Когато движението, цветът и музиката се съчетаят и използват креативно , могат да разкажат една история по изключително въздействащ начин.

Разкажете ни за мотивацията си да реализирате Вашия проект. Можехте ли да не направите този проект?

Разбира се. Има много неща с които човек може да се занимава, но е много ценно, когато откриеш нещо, изразяващо те по друг начин – това, което ние намерихме в Clavexperience. Историята на този проект е от 2013-та година, когато Димитър Горчаков и Павел Терзийски се срещаме за първи път на сцена на Artmospheric festival. Изключително ни допада свободата и разбирателството в музиката, което се получава същата вечер, и си обещаваме да посвирим отново. От там нататък не е имало месец, в който да не сме свирили в някой ъндърграунд клуб в София, като дуо, канейки гости – музиканти като Росен Захариев, Стефан Цеков, Алед Орду и други… Така до март 2015-та, когато намираме баланс между ритъм, мелодия и хармония с помощта на бийтбокс гения – Александър Деянов – Skiller. Всеки от нас е близък приятел с другия, харесваме много сходни стилове музика и мислим по подобен начин, което ни помага в музикално отношение да сме като „един монолитен синтез“(цитат на журналиста Георги Ангелов). Обикновено в много музикални проекти се изпълнява по-утвърдена стилово музика. Ние обаче харесваме новите и нестандартни идеи и това ни кара да продължаваме нашето музикално търсене.

Ако трябваше да поставите част от работата си в капсула, която да бъде отворена след 20 години, какво бихте поставили?

Флашка с наши изпълнения, които ни допадат, музика от любими изпълнители, два микрофона, клавиш на пиано и литър и половина минерална вода.

2017-та е годината на… ?

Равносметка и намиране на баланс между работа и почивка…

Кога музиката e отвъд?

„Пътят навътре е винаги нагоре“…

Кой е личният Ви радар?

Доброто, интуицията, искреността, да имаш вяра…

Как влияят технологиите върху изкуството днес?

И положително, и отрицателно. Всяко средство, използвано за недобри цели, има негативен ефект. Преди време една симфония, реч, пиеса или картина са могли да променят историята, да докоснат дълбоките нива на осъзнаване в човека. В днешно време е същото само че имаме още повече изразни средства, с които разполагаме, просто трябва да ги използваме разумно. Дори технологиите да се развият до неузнаваемост, никога няма да заменят изцяло човешкото присъствие. Хубаво е артистите да използват технологията като обогатяващ фактор, а не като крайна цел.

Каква е ролята на импровизацията във Вашата работа?

Нашата музика е изградена изцяло върху импровизация, която от своя страна е главен мотор на креативността. Винаги, когато свирим вглъбено, влизаме в зона на риск и мистика, която изкарва от нас състояния от други светове. Колкото и да звучи странно, това може да бъде потвърдено от всеки импровизиращ музикант. Когато влизаш в тази зона, бийтбоксът не е ритъм, пианото не е пиано и гласът не е глас, превръщат се в друго…

Какво да очакваме от Вас във Варна?

Да създадем лични, приятни усещания между нас и публиката и да се надяваме, че ще се получи.

 


Аня Лехнер - една от най-активните дами в музикалния аванград на Европа

Anja & Francois

Последни дни до откриването на RADAR Festival Beyond Music. Имаме удоволствието да ви представим отговорите, които дамата от дуета Аня Лехнер- Франсоа Кутюрие даде на нашите въпроси в традиционното ни RADAR интервю. Какво мисли една от най-активните дами в музикалния аванград на Европа и света за новите технологии, импровизацията и сливанията между изкуства – може да разберете в следващите редове. А енигматичният дуо-концерт, в който тя ще вземе участие, открива фестивала на 3-ти август от 20:00ч. в Градска художествена галерия.

RADAR Beyond Music Festival има за цел да представи музикални проекти, които се срещат с разнообразни артистични форми. По какъв начин, според Вас, подобно взаимодействие между изкуствата може да бъде обогатяващо за публиката и за самите артисти?

Подобни срещи винаги обогатяват нашия живот. Това е една от причините да съм музикант. Никога не спираш да откриваш и да научаваш нова музика, да бъдеш вдъхновен от други музиканти и артисти. Никога не спираш да пътуваш до други държави. Ще бъде прекрасно да споделя с публиката атмосферата на фестивал RADAR.
Разкажете ни за мотивацията си да реализирате Вашия проект. Можехте ли да не направите този проект?

Moderato cantabile включва музика от композитори между Oриента и Запада, област, която винаги ме е привличала и oчаровала. Програмата включва музика на Г. И. Гурджиев, Фредерик Момпоу, Комитас, А. Брехем, Франсоа Кутюрие. При създаването на проекта търсехме произведения, които обичаме и които ще ни дадат свободата да импровизираме. Аранжирахме ги за чело и пиано и започнахме да ги свирим. И двамата имахме желание да направим дуо, след като бяхме работили заедно 10 години в Тарковски квартет, както и върху други проекти.

Ако трябваше да поставите част от работата си в капсула, която да бъде отворена след 20 години, какво бихте поставили?

Винаги ще пазя соло сюитите за виолончело на Й.С. Бах.

2017-та е годината на… ?

2017 е годината на първото ми посещение във Варна

Кога музиката e отвъд?

Когато ти позволява да полетиш.

Кой е личният Ви радар?

Моето виолончело.

Как влияят технологиите върху изкуството днес?

Ако говоря за себе си, технологиите не влияят особено на създаването на моята музика. Свиря на инструмент от 1728, предпочитам да свиря без усилватели и обичам да свиря по ноти. От друга страна, стана много по-лесно да споделяш музика или да правиш малки записи, снимки, видео просто с мобилния си телефон. Но когато се стигне до истинско записване, винаги ще са ти нужни добра зала, микрофон, продуцент и звуков инженер с най-добрите уши и интуиция.

Каква е ролята на импровизацията във Вашата работа?

За мен импровизацията означава риск, свобода и вяра в себе си и в музикантите, с които свириш. Нещо, което не можеш да изискваш, но винаги трябва да продължаваш да работиш над него.

Какво да очакваме от Вас във Варна?

Много съм любопитна за хората, светлината, аромата, гледката, храната и музиката във Варна. Досега съм била единствено София, където за първи път свирих различни произведения за виолончело на невероятния български композитор Георги Арнаудов. Убедена съм, че има още какво да се открие и го очаквам с нетърпение.


Атанас Попов от ТИТАНИЧНО отговаря на въпросите на RADAR

Titanichno

На 4-ти август ще станем свидетели на едно музикално-театрално представление, изпълнено с хумор, кино прожекции и, разбира се – качествена музика. В своя проект ТИТАНИЧНО Милица Гладнишка и едни от най-изявените джаз музиканти в България ще ни разкажат историята на оркестъра на Титаник, който не спрял да свири до потъването на известния лайнер.

До началото на RADAR остава малко повече от седмица, а ние продължаваме традиционната си поредица от интервюта за тази година с отговорите на барабаниста на ТИТАНИЧНО Атанас Попов, който ни разказа повече за необикновения спектакъл, който ни очаква.

RADAR Beyond Music Festival има за цел да представи музикални проекти, които се срещат с разнообразни артистични форми. По какъв начин, според Вас, подобно взаимодействие между изкуствата може да бъде обогатяващо за публиката и за самите артисти?

Всяка една среща на различни изкуства и артисти е неочаквана и емоционална, и тази емоция се предава на публиката.

Разкажете ни за мотивацията си да реализирате Вашия проект. Можехте ли да не направите този проект?

Проектът Титанично е изцяло плод на срещата на различни видове изкуство, невероятният професионализъм на всеки един от участниците в него. Той можеше да не бъде осъществен, но любовта към музиката и сцената се оказа силна и страстна, и избухна в представлението, което завладява всеки един от нас!

Ако трябваше да поставите част от работата си в капсула, която да бъде отворена след 20 години, какво бихте поставили?

Усмивките и радостта от срещата между музиката и публиката.

2017-та е годината на… ?

Предизвикателствата.

Кога музиката e отвъд?

Винаги.

Кой е личният Ви радар?

Емоцията и любовта.

Как влияят технологиите върху изкуството днес?

Положително.

Каква е ролята на импровизацията във Вашата работа?

Водеща.

Какво да очакваме от Вас във Варна?

Много смях , финес и стойностна музика!


Kliment, Cinnamint и Minimaleye от IDMT за създаването на музика отвъд пределите на времето и пространството

IDMT_2

В четвъртото си издание фестивал RADAR отново ще зарадва феновете на електронната музика, представяйки съвременни проекти, отразяващи влиянието на технологиите върху нея. На 4-ти август музикантите от българския аудио-визуален проект IDMT ще ни отведат на панорамна звукова разходка, разчитайки на силата на импровизацията и умението да моделират пространствено-времевите измерения чрез своята музика.

Продължаваме да ви запознаваме отблизо с личностите, с които ще се срещнем в рамките на RADAR тази година – Kliment, Cinnamint и Miminaleye ни разказват повече за своя проект IDMT, ролята на импровизацията и умението да създават музика извън традиционно установените норми.

RADAR Beyond Music Festival има за цел да представи музикални проекти, които се срещат с разнообразни артистични форми. По какъв начин, според Вас, подобно взаимодействие между изкуствата може да бъде обогатяващо за публиката и за самите артисти?

Разнообразие от съвременни артистични форми би имало за цел да предложи на публиката една различна и значително по-абстрактна гледна точка, която да контрастира с настоящата интензивно налагана от медиите (преднамерено, бизнес) и социалните мрежи (“органично”, но също и бизнес).

Разкажете ни за мотивацията си да реализирате Вашия проект. Можехте ли да не направите този проект?
Idmt е проект, случил се по крайно естествен начин, в някакъв смисъл да, бил е неизбежен, и тримата сме крайно увлечени в музика и аудиовизуални преживявания, както и много близки приятели.

Ако трябваше да поставите част от работата си в капсула, която да бъде отворена след 20 години, какво бихте поставили?

Компютър, който може да функционира офлайн (с някоя стара но стабилна операционна система), колони и генератор (хибриден, вода, слънце, масла и.т.н), софтуер за музика.

2017-та е годината на… ?

Една от малкото, чийто номер е просто число, но за сметка на това много сложна. Година на действието, усилен труд, промените, които ще определят света в идните десетилетия…

Кога музиката e отвъд?

Когато е сътворена и консумирана с внимание и без предразсъдъци, в точния момент и подходяща среда.

Кой е личният Ви радар?

Невидима машинка със сложен и често неразгадаем алгоритъм, улавящ енергията на всички обичани същества, растения, предмети, явления и абстракции във времето, пространството и въображението.

Как влияят технологиите върху изкуството днес?

Както във всички сфери, така и изкуството бива обогатявано непрестанно с нови форми, които технологиите предоставят. Изменения в публичното поле, предоставящи възможност за всеки да публикува музиката си в определени кръгове, допринасят за надграждането на теченията в съвременното изкуство от вкъщи. Същевременно се отварят нови пространства за споделяне на посредственост и нонсенс, което в близко бъдеще неминуемо ще наложи преразглеждане на понятието „изкуство“.

Каква е ролята на импровизацията във Вашата работа?

Този проект е сам по-себе си импровизация в отношение на преживяване на звуци (и визия) във време-пространство. С други думи, повечето елементи и комбинации са предварително подготвени, но тяхното протичане във времето не е.

Какво да очакваме от Вас във Варна?

Потапяне, флуиди, трансцедентално пътуване, кибер-кино, ментално изживяване, черна дупка.


Антони Райжеков и Катарина Кьолер от SOMAPHONY за съвременните тенденции в изкуството

SOMAPHONY

Вълнуваща част от съпътстващата програма на RADAR тази година е участието на Антони Райжеков – интердисциплинарен артист, който работи с музика, театър и дигитални изкуства и ги преоткрива, създавайки иновативни комбинации помежду им.

На 5-ти август той ще изнесе лекция на тема „Визуална музика“, а след това ще представи авторския си проект SOMAPHONY – биоелектронно аудио-визуално изпълнение, изследващо връзката между човешко тяло, технологиите и музиката. Идеята на проекта ще бъде предадена на публиката чрез австрийската актриса и перформър Катарина Кьолер, която ще се превърне в жива медия на сцената на RADAR.

Днес отново ви зареждаме с вдъхновение с поредното RADAR интервю – специално за феновете на фестивала на нашите въпроси отговарят Антони Райжеков и Катарина Кьолер от SOMAPHONY.

RADAR Beyond Music Festival има за цел да представи музикални проекти, които се срещат с разнообразни артистични форми. По какъв начин, според Вас, подобно взаимодействие между изкуствата може да бъде обогатяващо за публиката и за самите артисти?

Катарина: Смесването на различни медии дава по-широки възможности за артистична експресивност. За публиката това е едно много-сетивно преживяване, в което се размиват границите между различните дисциплини в изкуството.
Антони: Смятам, че съвременните медийни изкуства не са достатъчно представени в публичното пространство в България, подобни събития, като RADAR Beyond Music Festival, дават възможност на българската публика да се срещне с част от съвременните тенденции в електронната музика и медии, което е чудесно.

Разкажете ни за мотивацията си да реализирате Вашия проект. Можехте ли да не направите този проект?

Антони: Трудно е да откажеш на Интел. За нас това бе едно интересно и плодотворно сътрудничество, в което имахме пълна артистична свобода.
Катарина: Вероятно без поканата на Интел проектът SOMAPHONY нямаше да бъде реализиран, но ние щяхме да продължим нашето сътрудничество в рамките на първия ни проект 10VE.

Ако трябваше да поставите част от работата си в капсула, която да бъде отворена след 20 години, какво бихте поставили?
Катарина: Моите ръкописи.
Антони: Интернет е подобна капсула и трябва да се борим да остане свободен и независим.

2017-та е годината на… ?
Катарина: Промяна.
Антони: Крачка напред.

Кога музиката e отвъд?
Катарина: Когато човек си позволи да мине отвъд с нея.
Антони: Когато те пренесе в друго време-пространство, когато има по-дълбок смисъл и интелектуално измерение, когато се превърне в платформа за дискурс.

Кой е личният Ви радар?
Катарина: Нямам радар.
Антони: Моята интуиция и безспирния опит за продуктивен баланс между скептицизъм и въображение.

Как влияят технологиите върху изкуството днес?
Катарина: Технологиите проникнаха в нашия живот до степен, в която дори и да не са част от една артистична практика, те трябва да бъдат взети предвид.
Антони: Ще си позволя да цитирам откъс от Пол Валери, който пише още през 1931 в „Le Conquete de l’ubiquite“: „…за последните двадесет години, нито материята, нито пространството или времето са това, което са били от незапомнени времена. Ние трябва да очакваме велики иновации, които да трансформират изцяло технологията на изкуствата, и като резултат да афектират артистичната инвенция сама по себе си, и вероятно дори да провокира огромна промяна в нашето фундаментално разбиране за това, какво е изкуство.“

Каква е ролята на импровизацията във Вашата работа?
Катарина: Структурната импровизация е ключов елемент в нашата работа.Тя дава свобода за спонтанни решения на сцената в интеракцията между инструмент и изпълнител. В нашата артистична практика ние сме фокусирани върху действието „тук и сега“.
Антони: Моите корени са в театъра, музиката и технологиите, в последните 10-тина години работя активно в областта на пърформънса и генеративните аудио-визуални медии, където сцена, публика и изпълнители са свързани в единно сетивно пространство, в което всичко се случва в момента – „тук и сега“. Подобен подход естествено включва структурната импровизация като средство в арсенала на „живото изкуство“.

Какво да очакваме от Вас във Варна?
Катарина: Това зависи от моето ниво на стрес.
Антони: Да, изцяло зависи от био-сигналите на Катарина, тъй като те контролират аудио-визуалната композиция посредством специални сензори. Надявам се Варна да й хареса.


Мултиинструменталистът Кристиян Крайнчан ни въвежда в света на DrummingCellist

DrummingCellist_by_Urska_Lukovnjak

Фестивалните дни са все по-близо, а ние бързаме да ви споделим поредното RADAR интервю. Този път специално за феновете на фестивала на нашите въпроси отговаря словенският мултиинструменталист Кристиян Крайнчан, чийто проект DrummingCellist е част от програмата на тазгодишното издание на RADAR.

На 6-ти август ще бъдем отнесени на едно музикално пътешествие, обединяващо звуците на барабаните и челото – научете нещо повече за човека, който стои зад тази нетрадиционна, но вълнуваща комбинация – Кристиян Крайнчан и къде се крие неговото вдъхновение.

RADAR Beyond Music Festival има за цел да представи музикални проекти, които се срещат с разнообразни артистични форми. По какъв начин, според Вас, подобно взаимодействие между изкуствата може да бъде обогатяващо за публиката и за самите артисти?

Трудно е да се открият нови начини за изразяване в 21 век; толкова невероятни идеи са вече представени, толкова музика е написана и изпълнявана… Една интересна комбинация на различни форми на изкуството може да разкрие нови хоризонти както за артистите, така и за публиката. Винаги ме е интригувало съчетанието на различни форми на изкуството, един от последните ми проекти „Скрит мит“ беше комбинация от музика, танц, визуални прожекции, поезия, импровизация и митология. Беше голямо предизвикателство, но и изключително обогатяващо.

Разкажете ни за мотивацията си да реализирате Вашия проект. Можехте ли да не направите този проект?

Проектът „DrummingCellist“ се появи като естествена стъпка в развитието ми като музикант. Започнах да свиря на виолончело, когато бях на 5г., а на джаз барабани – на 10г. Нужно ми бе да отделя дълго време и на двата инструмента, за да науча тънкостите на различните музикални стилове; през целия този период не виждах възможност за съчетание помежду. Чак наскоро, когато вече навърших 30г., усетих устрема да опитам. Резултатът „DrummingCellist“ e солов проект, който би могъл да ме поддържа зает за цял живот (и повече…).

Ако трябваше да поставите част от работата си в капсула, която да бъде отворена след 20 години, какво бихте поставили?

Със сигурност бих включил албумът „DrummingCellist“, както и късометражния фикционален филм, който написах и ще режисирам тази година, Mountain Flood (Планинско наводнение)

2017-та е годината на… ?

Много нови глави в живота ми, както лични, така и музикални!

Кога музиката e отвъд?

Когато музикантът няма нужда да мисли за творбата си (защото я е усвоил перфектно), когато музика има нови, лични идеи (дори и да е традиционна или от „старата школа“), когато след концерт и артистът, и публиката са изпълнени с едно неописуемо с думи чувство (това е и главната причина музиката да съществува)

Кой е личният Ви радар?

Ако трябва да избера един, към който все се връщам, той със сигурност ще е Й. С. Бах.

Как влияят технологиите върху изкуството днес?

За мен е като във всеки ден: влиянието може да е и добро, и лошо. Зависи от това, дали даден артист има какво да каже чрез технологиите, а не да ги използва с цел да е хип/различен. В моята работа те придават допълнително цвят към основната идея.

Каква е ролята на импровизацията във Вашата работа?

Импровизацията заема огромна част от живота ми. Бих казал, че работата ми представлява 50% премислена и 50% спонтанно импровизирана музика.

Какво да очакваме от Вас във Варна?

Очаквайте неочакваното – да преживеете нечувана досега комбинация от звуци и инструменти, преминаваща през различни стилове като джаз, класика, хип-хоп, африканска и филмова музика, да бъдете потопени в света на DrummingCellist – музика, представена по уникалния начин, по който аз я чувам.


Саксофонистът Нилс ван Хафтен от „Бележки по Хопър“ отговаря на въпросите на RADAR

Notes on Hopper (2)

Един от акцентите в програмата на RADAR тази година е спектакълът „Бележки по Хопър“, който е плод на труда и творчеството на певицата Джудит Схолте и двамата виртуозни майстори на импровизацията – Димитър Бодуров и Нилс ван Хафтен.

След като ви запознахме отблизо с мислите и ценностите на Джудит Схолте, продължаваме нашата поредица от традиционни интервюта. Този път на въпросите на RADAR отговаря човекът, който стои зад саксофона в „Бележки по Хопър“ – Нилс ван Хафтен.

RADAR Beyond Music Festival има за цел да представи музикални проекти, които се срещат с разнообразни артистични форми. По какъв начин, според Вас, подобно взаимодействие между изкуствата може да бъде обогатяващо за публиката и за самите артисти?

Използването на комбинирани форми на изкуство предоставя възможността за по-задълбочено преживяване на всички емоции. Публиката и артистът могат да избират да се съсредоточат в различни аспекти. Сам решаваш. В Бележки по Хопър като зрители ще станете свидетели на трагичната, но страстна, понякога плашеща и яростна връзка между Едуард Хопър и жена му Жозефин Хопър. В същото време можете да наблюдавате детайли от картини на Едуард Хопър, да слушате песни/поеми, вдъхновени от същите или други негови картини. Музикантите на сцената разказват своя собствена история чрез импровизации, повлияни от това, което виждат и чуват…

Разкажете ни за мотивацията си да реализирате Вашия проект. Можехте ли да не направите този проект?

Станах част от проекта поради почти 20-годишното ми музикално приятелство с композитора Пол ван Брюхе. Пол ме покани да се присъединя към проекта – отново се почувствах свързан и докоснат от прекрасното му писане, още повече, когато ми каза, че е работил с идеята за мен и моя звук в ума си. Когато започна работата с чувствителния пианист Димитър Бодуров и певицата/актрисата Джудит Шолте, Бележки по Хопър наистина ме завладя.

Ако трябваше да поставите част от работата си в капсула, която да бъде отворена след 20 години, какво бихте поставили?

За късмет имам много скъпи за мен проекти, които са записани на CD. Албумът, който направих с The Bob Brookmeyer New Art Orchestra, определено бих сложил в капсулата, както и ‘Musica Gymnastica’ и видеоклиповете на чудатото джаз трио Einzelgänger.

2017-та е годината на… ?

Признание.

Кога музиката e отвъд?

Когато след това осъзнаеш, че в онзи момент не си могъл да мислиш.

Кой е личният Ви радар?

Жена ми и самият аз.

Каква е ролята на импровизацията във Вашата работа?

Есенцията на работата ми.

Какво да очакваме от Вас във Варна?

Страстно и лирично изпълнение.


Джудит Схолте от "Бележки по Хопър" за поезията, любовта към изкуството и източниците на вдъхновение

Notes on Hopper (1)

 С наближаването на фестивала решихме да ви споделим традиционните интервюта, които взимаме от артистите на RADAR. Задаваме им 9 въпроса, с които да разберем малко повече за личностите, които стоят зад изпълненията, и разбира се – за техния личен RADAR. Тези текстове са нашата „моментна снимка“ на тяхното творчество, разбирания и отношение към духа на времето – нещо, което ще ни е интересно да прочетем отново след 10 години.

На 5-ти август ще станем свидетели на една поетична музикална история, разказваща за живота и картините на известния художник Едуард Хопър. Специално за почитателите на RADAR, харизматичната певица Джудит Схолте от Бележки по Хопър ни разказа за поезията, любовта към изкуството и източниците на вдъхновение.

RADAR Beyond Music Festival има за цел да представи музикални проекти, които се срещат с разнообразни артистични форми. По какъв начин, според Вас, подобно взаимодействие между изкуствата може да бъде обогатяващо за публиката и за самите артисти?

Смятам, че при мултидисциплинарните изпълнения артистът има повече средства, с които да представя идеите си и да споделя историята си. Използването на различни форми на изкуството едновременно предоставя на публиката по-богато преживяване, тъй като повече сетива биват стимулирани.

Разкажете ни за мотивацията си да реализирате Вашия проект. Можехте ли да не направите този проект?

Преди няколко години видях малко изображение на картина на Хопър в списание и веднага бях привлеченa. Като писател първият ми импулс беше да пренеса това усещане на хартия и така създадох 12 поеми, всички вдъхновени от картина на Хопър. По-късно открих дневниците на съпругата на Хопър, Жозефин Найвисън, което ми предостави възможността да видя света на Хопър през нейните очи. Като певица исках да свържа поемите и историите на Жозефин с музика, поради което помолих композитора Пол ван Брюхе да напише музиката, което той направи майсторски. А и с фантастични музиканти като Димитър и Нилс всяко изпълнение е приключение.

Ако трябваше да поставите част от работата си в капсула, която да бъде отворена след 20 години, какво бихте поставили?

Малко ми е трудно да отговоря. В Бележки по Хопър любимата ми поема (трудно е да избираш между рожбите си) би била онази, базирана на картината „Гас“. От гледна точка на мелодията много харесвам песента „Стая в Бруклин“. И двете имат леко ретроспективно и меланхолично чувство.

2017-та е годината на… ?

Нови приключения.

Кога музиката e отвъд?

Простият отговор би бил, когато се съчетава с повече видове изкуства, а не е само музика. Но също така може да бъде, когато музиката отнася теб, слушателя, до ново място, когато докосва нещо вътре в теб, което си забравил или не си знаел, че съществува. Винаги съм намирала това като разликата между изкуство и развлечение. Докато развлечението ти помага да забравиш себе си, изкуството те кара да си спомниш за себе си, а това невинаги е приятно.

Кой е личният Ви радар?

Личният ми радар не е конкретен човек, а няколко. Като лирицист смятам, че Ленард Коен пише дълбоки и прочувствени текстове, които имат атмосфера на изповед с привкус на хумор и самоиронизиране. Има и две книги, които все препрочитам „Питай прахта“ на Джон Фанти и „Стоунър“ на Джон Уилямс.
Като певица обичам да слушам Касандра Уилсън и Сидсел Ендресен, джаз певици. Въпреки това в следващия си живот се надявам да се завърна като Чака Кан…

Как влияят технологиите върху изкуството днес?

Позволяват на повече хора да създават и артистите имат повече инструменти, с които да го правят.

Каква е ролята на импровизацията във Вашата работа?

Импровизацията става все по-важна в работата ми. Поради това обичам да работя с джаз музиканти, те винаги реагират на момента. Изпълненията никога не са предвидими, винаги са свежи и нови. Понякога нещата не се случват, както ти се е искало, но такъв е животът. Според мен започнах като „обикновена“ певица и текстописка, но все повече чувствам, че обичам да импровизирам и това е продължителен процес, така че ще видим къде ще ме отведе.

Какво да очакваме от Вас във Варна?

Поетична и трогателна музикална история с много красива и впечатляваща музика от двама майстори на импровизацията на пиано и саксофон.


Razzle Dazzle, как един художник създава военен камуфлаж и няколко думи за визуалната идентичност на RADAR’17

R4_VISUAL_WEB

Визуалната идентичност на RADAR Beyond Music 2017 отново е дело на Стойчо Чакъров, а тазгодишната му интерпретация е върху граничността, която в по-голяма или в по-малка степен присъства във всички проекти, които са част от фестивала.

Картините би следвало да разказват достатъчно сами за себе си и няма да се впускаме в „разкази по картина“, но пък визията провокира голяма част от нашата публика и решихме да и отделим няколко думи.

На хоризонта, отделящ (поне привидно) небе от море, във времето на здрача, отделящо ден от нощ – суровата сила на военните кораби съжителства с прецизния сетивен инструмент, какъвто е пеперудата – за звук, вибрации, форми, светлина, цветове, динамика…

Сила, създадена от човешка ръка живее в едно пространство с крехкостта на природата. И двете са „оцветени“ в Dazzle – графичен похват от военните кораби, чиято функция е да размива възприятията за обем и форма, мащаб, посока на движение и скорост…

Dazzle е военен камуфлаж, но е създаден от художник. Британецът Норман Уилкинсън е маринист, който попада в армията по време на Първа Световна война и след свирепа битка си задава въпроса – след като е невъзможно да скриеш кораб в морето, дали няма начин той да стане по-труден за улучване… Един артист, който се вълнува от силата на морето и природата става създател на военен камуфлаж. Съдбата е повратлива, историята също, това което остава да свидетелства за това е изкуството.

20294214_1931690363786867_808502876750142806_n

Военните приоми не са от значение за RADAR, но това, че всеки период има своите граничности, парадокси, сливания и на пръв поглед несъвместими връзки е това, което ангажира нашето внимание. Понякога оправдани от духа на времето, понякога плод на чиста случайност, а понякога резултат от дългогодишно артистично търсене – сливанията между изразните средства са нашата нова реалност в едно време, в което всеки от нас има безкрайни възможности, но все по-малко намира своето място.

RADAR също е там, между деня и нощта, между природата и човешкото създаване, между очакваното и това, което импровизацията ще роди в кратък миг. RADAR понякога се чувства облечен в камуфлажа на думите, опитващ се да вкара определен проект в жанр, определен артист в рамка или определена идея в търговско послание – и все пак RADAR-ът ни показва единствено посока ОТВЪД, която остава, когато си закачим камуфлажния костюм на входа на залата.
Остават няколко дни до това изживяване, в което ще бъдем „цивилни“ заедно с вас – няма да има никаква война, само музика и каквото намерим отвъд нея.

 

R4_TICKETS


Аня Лехнер и Франсоа Кутюрие откриват 4-то издание на RADAR фестивал през август

Kолекция от авторски аранжименти върху произведенията на трима мистици, останали в периферията на музикалната история – Комитас, Гурджиев и Момпоу ще чуят гостите по време на първата фестивална вечер.

За 4-та поредна година RADAR Festival Beyond Music ще се проведе във Варна между 3 – 6 август, а основната локация за концертите е Градска художествена галерия. Събитието, което представя проекти, в които музиката се слива с други форми на изкуство като видео арт, театър,

съвременен танц и технологии ще представи най-богатата си програма до сега, селектирана от артистичния директор на фестивала – живеещия и творящ в Холандия джаз пианист и композитор – Димитър Бодуров …

Изтеглете пълното съдържание на този текст в PDF формат: RADARFestival_Pressrelease_050717


RADAR гостува в катедра МИО на Икономически Университет-Варна

Студенти МИОСветлозара Христова (изпълнителен директор на фестивал RADAR) и Виолина Николова (мениджър комуникации на фестивала) изнесоха лекция „Лидерство, иновации и нови организационни модели“ по покана на ръководството на катедра Международни икономически отношения. Те имаха възможността да поговорят със студентите от специалността за новите лидери, за ролята на жената на ръководни управленски позиции, за видовете иновации и ключовите стъпки, които гарантират успеха на една идея. С това събитие стартира една нова платформа за обмен на знание и опит в Икономически университет-Варна в рамките, на която настоящите студенти ще могат да се срещат с хора от практиката, както и с техни колеги, успешно реализирали се в различни сектори. Радваме се, че бяхме първи гости на инициативата и пожелаваме успех на екипа й!


RADAR е носител на ЕФФЕ лейбъл 2017-2018

EFFE_LABEL_LOGOНа официално събитие в Германия Европейската фестивална асоциация анонсира носителите на ЕФФЕ лейбъл за 2017-2018, сред които е и фестивал RADAR. 715 фестивала от 39 страни в Европа получават това признание заради дълбоката си ангажираност със света на изкуствата, локалните общности и Европа.

Щастливи сме, че сме обявени за „един от най-модерните и авангардни фестивали на континента“ и продължаваме да работим за имиджа на града и страната като културна дестинация, която предлага среща с най-новото от света на музиката и новите технологии.