Новини

Джудит Схолте от "Бележки по Хопър" за поезията, любовта към изкуството и източниците на вдъхновение

Notes on Hopper (1)

 С наближаването на фестивала решихме да ви споделим традиционните интервюта, които взимаме от артистите на RADAR. Задаваме им 9 въпроса, с които да разберем малко повече за личностите, които стоят зад изпълненията, и разбира се – за техния личен RADAR. Тези текстове са нашата „моментна снимка“ на тяхното творчество, разбирания и отношение към духа на времето – нещо, което ще ни е интересно да прочетем отново след 10 години.

На 5-ти август ще станем свидетели на една поетична музикална история, разказваща за живота и картините на известния художник Едуард Хопър. Специално за почитателите на RADAR, харизматичната певица Джудит Схолте от Бележки по Хопър ни разказа за поезията, любовта към изкуството и източниците на вдъхновение.

RADAR Beyond Music Festival има за цел да представи музикални проекти, които се срещат с разнообразни артистични форми. По какъв начин, според Вас, подобно взаимодействие между изкуствата може да бъде обогатяващо за публиката и за самите артисти?

Смятам, че при мултидисциплинарните изпълнения артистът има повече средства, с които да представя идеите си и да споделя историята си. Използването на различни форми на изкуството едновременно предоставя на публиката по-богато преживяване, тъй като повече сетива биват стимулирани.

Разкажете ни за мотивацията си да реализирате Вашия проект. Можехте ли да не направите този проект?

Преди няколко години видях малко изображение на картина на Хопър в списание и веднага бях привлеченa. Като писател първият ми импулс беше да пренеса това усещане на хартия и така създадох 12 поеми, всички вдъхновени от картина на Хопър. По-късно открих дневниците на съпругата на Хопър, Жозефин Найвисън, което ми предостави възможността да видя света на Хопър през нейните очи. Като певица исках да свържа поемите и историите на Жозефин с музика, поради което помолих композитора Пол ван Брюхе да напише музиката, което той направи майсторски. А и с фантастични музиканти като Димитър и Нилс всяко изпълнение е приключение.

Ако трябваше да поставите част от работата си в капсула, която да бъде отворена след 20 години, какво бихте поставили?

Малко ми е трудно да отговоря. В Бележки по Хопър любимата ми поема (трудно е да избираш между рожбите си) би била онази, базирана на картината „Гас“. От гледна точка на мелодията много харесвам песента „Стая в Бруклин“. И двете имат леко ретроспективно и меланхолично чувство.

2017-та е годината на… ?

Нови приключения.

Кога музиката e отвъд?

Простият отговор би бил, когато се съчетава с повече видове изкуства, а не е само музика. Но също така може да бъде, когато музиката отнася теб, слушателя, до ново място, когато докосва нещо вътре в теб, което си забравил или не си знаел, че съществува. Винаги съм намирала това като разликата между изкуство и развлечение. Докато развлечението ти помага да забравиш себе си, изкуството те кара да си спомниш за себе си, а това невинаги е приятно.

Кой е личният Ви радар?

Личният ми радар не е конкретен човек, а няколко. Като лирицист смятам, че Ленард Коен пише дълбоки и прочувствени текстове, които имат атмосфера на изповед с привкус на хумор и самоиронизиране. Има и две книги, които все препрочитам „Питай прахта“ на Джон Фанти и „Стоунър“ на Джон Уилямс.
Като певица обичам да слушам Касандра Уилсън и Сидсел Ендресен, джаз певици. Въпреки това в следващия си живот се надявам да се завърна като Чака Кан…

Как влияят технологиите върху изкуството днес?

Позволяват на повече хора да създават и артистите имат повече инструменти, с които да го правят.

Каква е ролята на импровизацията във Вашата работа?

Импровизацията става все по-важна в работата ми. Поради това обичам да работя с джаз музиканти, те винаги реагират на момента. Изпълненията никога не са предвидими, винаги са свежи и нови. Понякога нещата не се случват, както ти се е искало, но такъв е животът. Според мен започнах като „обикновена“ певица и текстописка, но все повече чувствам, че обичам да импровизирам и това е продължителен процес, така че ще видим къде ще ме отведе.

Какво да очакваме от Вас във Варна?

Поетична и трогателна музикална история с много красива и впечатляваща музика от двама майстори на импровизацията на пиано и саксофон.


Razzle Dazzle, как един художник създава военен камуфлаж и няколко думи за визуалната идентичност на RADAR’17

R4_VISUAL_WEB

Визуалната идентичност на RADAR Beyond Music 2017 отново е дело на Стойчо Чакъров, а тазгодишната му интерпретация е върху граничността, която в по-голяма или в по-малка степен присъства във всички проекти, които са част от фестивала.

Картините би следвало да разказват достатъчно сами за себе си и няма да се впускаме в „разкази по картина“, но пък визията провокира голяма част от нашата публика и решихме да и отделим няколко думи.

На хоризонта, отделящ (поне привидно) небе от море, във времето на здрача, отделящо ден от нощ – суровата сила на военните кораби съжителства с прецизния сетивен инструмент, какъвто е пеперудата – за звук, вибрации, форми, светлина, цветове, динамика…

Сила, създадена от човешка ръка живее в едно пространство с крехкостта на природата. И двете са „оцветени“ в Dazzle – графичен похват от военните кораби, чиято функция е да размива възприятията за обем и форма, мащаб, посока на движение и скорост…

Dazzle е военен камуфлаж, но е създаден от художник. Британецът Норман Уилкинсън е маринист, който попада в армията по време на Първа Световна война и след свирепа битка си задава въпроса – след като е невъзможно да скриеш кораб в морето, дали няма начин той да стане по-труден за улучване… Един артист, който се вълнува от силата на морето и природата става създател на военен камуфлаж. Съдбата е повратлива, историята също, това което остава да свидетелства за това е изкуството.

20294214_1931690363786867_808502876750142806_n

Военните приоми не са от значение за RADAR, но това, че всеки период има своите граничности, парадокси, сливания и на пръв поглед несъвместими връзки е това, което ангажира нашето внимание. Понякога оправдани от духа на времето, понякога плод на чиста случайност, а понякога резултат от дългогодишно артистично търсене – сливанията между изразните средства са нашата нова реалност в едно време, в което всеки от нас има безкрайни възможности, но все по-малко намира своето място.

RADAR също е там, между деня и нощта, между природата и човешкото създаване, между очакваното и това, което импровизацията ще роди в кратък миг. RADAR понякога се чувства облечен в камуфлажа на думите, опитващ се да вкара определен проект в жанр, определен артист в рамка или определена идея в търговско послание – и все пак RADAR-ът ни показва единствено посока ОТВЪД, която остава, когато си закачим камуфлажния костюм на входа на залата.
Остават няколко дни до това изживяване, в което ще бъдем „цивилни“ заедно с вас – няма да има никаква война, само музика и каквото намерим отвъд нея.

 

R4_TICKETS


RADAR гостува в катедра МИО на Икономически Университет-Варна

Студенти МИОСветлозара Христова (изпълнителен директор на фестивал RADAR) и Виолина Николова (мениджър комуникации на фестивала) изнесоха лекция „Лидерство, иновации и нови организационни модели“ по покана на ръководството на катедра Международни икономически отношения. Те имаха възможността да поговорят със студентите от специалността за новите лидери, за ролята на жената на ръководни управленски позиции, за видовете иновации и ключовите стъпки, които гарантират успеха на една идея. С това събитие стартира една нова платформа за обмен на знание и опит в Икономически университет-Варна в рамките, на която настоящите студенти ще могат да се срещат с хора от практиката, както и с техни колеги, успешно реализирали се в различни сектори. Радваме се, че бяхме първи гости на инициативата и пожелаваме успех на екипа й!


RADAR е носител на ЕФФЕ лейбъл 2017-2018

EFFE_LABEL_LOGOНа официално събитие в Германия Европейската фестивална асоциация анонсира носителите на ЕФФЕ лейбъл за 2017-2018, сред които е и фестивал RADAR. 715 фестивала от 39 страни в Европа получават това признание заради дълбоката си ангажираност със света на изкуствата, локалните общности и Европа.

Щастливи сме, че сме обявени за „един от най-модерните и авангардни фестивали на континента“ и продължаваме да работим за имиджа на града и страната като културна дестинация, която предлага среща с най-новото от света на музиката и новите технологии.