Мартин Хафизи е съм барабанист и перкусионист, на 30 години, роден в София – България, живеещ и работещ в Ротердам – Нидерландия през последните 11 години.
RADAR Beyond Music Festival има за цел да представи музикални проекти, които се срещат с разнообразни артистични форми. Кога открихте за себе си, че вашето изкуство не ви стига или с други думи – кога в радара ви влезе мултидисциплинарността?
Винаги съм се стремял да изразявам себе си по естествен начин, било то чрез музика или друг вид средство. Тъй като човек се променя, а и средата и времената, в които живеем също, това води до поява на нови и различни идеи и вдъхновения и ме кара да търся нестандартни за мен пътища към изразяването. Не бих казал, че е имало точно определен момент, в който съм стигнал до откритие или осъзнаване, а по-скоро го усещам като процес.
До колко артистичната ви работа е неизбежност?
Смятам, че “неизбежност” би била малко пресилена дума в случая, но с времето артистичната ми работа със сигурност се е превърнала в основен начин на възприемане на заобикалящата ме среда и живота като цяло.
Ако можехте да творите в поне още една форма – коя би била тя?
Танцово изкуство, римуване, рапиране.
2023-та е годината ви на … ?
Завръщане към моето “нормално”. С други думи: ритъма на живот, който имах преди пандемията. Годината беше изключително зареждаща като цяло – беше изпълнена с много нови музикални срещи, пътувания до интересни дестинации и представяния на нови проекти. Също така е и годината на издаване на втория албум на триото ми, както и на няколко други важни за мен албуми, в които имах удоволствието да участвам.
When is music beyond?
Мисля, че всеки звук, който ни заобикаля би могъл да бъде възприет като музика, стига въображението да го позволява. В този ред на мисли, “отвъд” за мен е всяка музика, която е създадена от природата. По-конкретно, когато става въпрос за изпълнението ѝ от човек, обаче – смятам, че то е “отвъд”, когато е отдадено изцяло на “сегашния момент” и е лишено от всякакъв вид “съпротивление” или его от страна на изпълнителя.
Кой е личният Ви радар?
Моят личен радар с времето започва да изследва все по-детайлно и да засича все по-рядко, но същевременно пък улавя все по-резониращи с моята същност материи, енергии и обекти.
Форматът на нашия фестивал разглежда технологиите като изкуство и допълваща артистична форма. Какво значение им отдавате във вашата работа?
Технологиите, като средство, са почти неизбежна част от живота на съвременния музикант, но в артистична форма – на този етап бих казал, че те не играят основна роля в моята работа. Въпреки това, имам интерес да експериментирам повече в тази сфера и вече мисля и над идеи / проекти, които пренасят фокуса върху тях по-осезаемо.
Често гостуващите на RADAR festival beyond music проекти са до толкова спонтанни актове или пък дотолкова зависещи от променливи, че не биха могли да бъдат повторени. В този смисъл те остават тук и сега. Какво е вашето отношение към тук, а към сега?
“Тук” и “сега” са единствените неща, с които разполагаме, въпреки всички илюзии, с които се сблъскваме. Въпросът е дали те биват забелязани, оценени и напълно изживени от нас. Опитвайки се често да се самонаблюдавам, забелязвам, че изпитвам доста трудности да бъде винаги “тук” и “сега”, тъй като умът обича да пътува постоянно през миналото и бъдещето. Това е нещо, над което бих искал да “работя” (ако изобщо е възможно да се използва подобна дума в случая…), тъй като съм сигурен, че би повлияло позитивно както на артистичната ми работа, така и на цялото ми съществуване.
