Diogo Carriço притежава магистърска степен по електроника на живо от Консерваторията в Амстердам, както и бакалавърска степен по рецитали с класическо пиано от Училището за приложни изкуства в Castelo Branco. Получил е наградата “Млади творци“ от Португалския национален културен център за “Приключенска музика с пиано и електроника” – един задълбочаващ спектакъл, в който се преплитат пиано, електроника и визуални ефекти в реално време. Carriço е изнасял представления на множество места и събития, сред които MaderiaDig, Gaudeamus, Haarlem Philharmonie, Popronde, Splendor, EYE filmmuseum, Uitmarkt festival и Hard Club Porto, както и се е появявал в медии като De Groene Amsterdammer, RTP Madeira, Glam Magazine и A Cabine.
Основната цел на RADAR Festival Beyond Music е да представя музикални проекти, свързани с широк спектър от художествени форми. Кога осъзна ограничеността на твоята художествена форма, или, казано по друг начин – кога радарът ти откри нуждата за мултидисциплинарно изразяване?
По това време още изучавах класическо пиано. Исках да създам представление, което да съдържа повече от мен и в което публиката може да се потопи. С ресурсите, с които разполагах, логичното решение беше да свиря за нямо кино. В крайна сметка обаче така и не го направих, защото един ден видях концерт, на който визуалните ефекти реагираха на музиката, която бе пусната. Бе много семпло – или една линия се движеше, или една сфера растеше. Но беше програмирано да реагира на живо, а щом това беше възможно, то щяха да бъдат възможни и много други неща. Това беше точката, от която нямаше връщане назад.
Кои три думи описват вдъхновението към проектите ти?
Хората, природата, технологиите
Каква част от художествената ти отдаденост е неизбежна?
Добър въпрос. Убеден съм, че цялата е, тъй като няма как да не го направя. Точно както скулптурата вече съществува в мраморния блок, преди да бъде издълбана, когато композирам например, всичко, което мога да направя, е да стана по-добър в достигането на дадена песен, която вече съществува някъде. Не съм способен просто да я оставя.
Ако можеше да сътвориш проект в друга художествена среда или в друга художествена форма, какъв би бил той?
Стрийт арт или изкуство в публичното пространство. Очевидно е, че ме привлича преживяването на изкуство, което и вие търсите да преживеете, като например концерти. Но има една красива и спонтанна страна на това да бъдеш поразен от непланирана среща с публично произведение на изкуството. Дори и да минаваш покрай него всеки ден, то все пак оказва своето влияние и непрекъснато бива споделено от всички.
2023 е твоята лична година за…?
Най-накрая да реализирам идеи, които съм имал от дълго време. Имах възможността да работя с невероятни компютърно контролирани инструменти – именно Hyperorgans и пианото Disklavier, които предоставят невероятни звукови възможности. Допирът, който имах до тези инструменти, ще промени начина, по който правя музика като цяло. Освен това, и ако всичко проработи по план, ще издам дебютния ми албум Silhouette Nekropolis.
Кога музиката е отвъд?
Когато ни изважда от шума на ежедневието, предизвиква реакция у нас и ни свързва.
Кой е твоят личен радар?
Нямам представа. Бих го нарекъл бъркотия от радари. Може да бъде храна, различни видове музика, един разговор. Животът като цяло, предполагам.
Форматът на RADAR Festival Beyond Music взима предвид художествения потенциал на новите технологии и техните допълнителни функции. Какво значение имат технологиите в твоите творби?
Технологиите са в центъра на моята работа. Естествено, като начин за произвеждане на звук, но също така и да ни помогне да отразим и да се вдъхновим от разреждането на границите между човека и машината. Технологиите позволяват на акустичните, електронните и визуалните елементи да реагират едни с други, но също позволяват и на мен да контролирам звука директно и интуитивно чрез жестове с ръце. По принцип, пианистите се стремят механизмът на пианото да бъде като продължение на ръцете им. Аз предпочитам да мисля, че технологията ми позволява да притежавам схемите като продължения на сухожилията ми. Все едно всичко е свързано и е част от едно цяло.
На нашия фестивал често имаме местни проекти, които са спонтанни или зависещи от променливи, което ги прави устойчиви на това да се пресъздават или повтарят по същия начин. В известен смисъл, тези проекти си остават тук и сега. Какви са размишленията ти върху ‘тук и сега’?
Тук и сега е може би най-силната причина, човек да посещава концерти на живо. В днешно време е възможно всеки да има достъп до изключително добри записи и качество на звука от вкъщи. Това, което отличава едно събитие на живо, е присъствието, енергията и особеностите на този ден, на мястото, времето, настроението, публиката и т.н. Не възприемам себе си като импровизатор, но обичам да използвам техники, които правят практически невъзможно точното повторение. По време на шоуто има части, които никога не звучат по един и същи начин. Това да се използват жестове с ръце за контролиране на звука е една от тези техники. Като се има предвид, че тя включва движение в свободно триизмерно пространство, без ясни граници във въздуха, както например са клавишите на пианото, практически е невъзможно да се възпроизведе дадено представление едно към едно. То винаги ще е привързано към това, което съм чувствал, че е било необходимо в този момент.
Какво можем да очакваме от теб на 06.08 във Варна?
Потапяне в плавни, но неспокойни звукови пейзажи на минималистично пиано, примесено с електронен експериментализъм. Музикално изразяване чрез жестове на ръцете. Да бъдеш тласнат по непрекъснато течение през разтварящи се визуални ефекти между реалистичното и въображаемото.
Ще представя аудио-визуалният спектакъл, който преди окончателното си излизане съпътства дебютния ми албум Silhouette Nekropolis, който включва потапяне в замечтаното, но и конфронтиращо житейско пътуване на коралов риф, това играещо ролята на интимна врата към собствената ни крехкост.
Превод от английски език: Руслан Славов
