Рая и Катя от Desperate Daughters са приятелки от деца с различен музикален път, които след години се намират и припознават като музикални съмишленички. Различните им опит и музикален вкус се допълват, обогатяват и надграждат взаимно в еклектична, но балансирана симбиоза. Изобщо – те са двама души, които никога не са подозирали какво точно ще се получи, ако правят музика заедно, и които са много приятно изненадани от резултата.

RADAR Beyond Music Festival има за цел да представи музикални проекти, които се срещат с разнообразни артистични форми. Кога открихте за себе си, че вашето изкуство не ви стига или с други думи – кога в радара ви влезе мултидисциплинарността?
През 2021 спечелихме конкурса Music Elevator, който подкрепя нови банди и имахме възможността да работим с прекрасната визуална артистка Яна Меламед по визуализации върху песните ни за финалния концерт. Тогава открихме, че добавянето на още един сетивен компонент в изявите ни ги издига на ново ниво на въздействие. По-късно работихме отново с нея за визии на всички парчета от дебютния ни албум Analogue Girls.

Мотивацията за вашия проект в три думи?

Изследователство, трансформация, игра.

До колко артистичната ви работа е неизбежност?

Доколкото тя е себеизразяване, терапия, изконна човешка потребност.

Ако можехте да творите в поне още една форма – коя би била тя?

Танц или изобразително изкуство.

2023-та е годината ви на … ?

Първото ни видео! Клипът към парчето Kryptonite, режисиран от Рая Руменова и Лора Хад, излезе в началото на март и за нас това е съвсем нов вид вълнение. Паралелно с работата по новия албум, търсим подходящи възможности да представяме музиката си на живо пред нова аудитория.

Кога музиката e отвъд?

Музиката винаги е мост между нещо, съществуващо тук и сега, и нещо неназовимо, неопределено и трансцендентно. Тя има способността да преминава всякакви граници и бариери и точно тази нейна свързваща функция я прави толкова достъпна, лична и едновременно възвишена.

Desperate Daughters, Credit: Gergana Encheva

Кой е личният Ви радар?

Интуицията.

Форматът на нашия фестивал разглежда технологиите като изкуство и допълваща артистична форма. Какво значение им отдавате във вашата работа?

Акустичната музика има много силно и непосредствено въздействие, но нейните изразни средства са в някакъв смисъл изчерпаеми. Музицирането в електронна среда предоставя възможност за допълнително нюансиране на аранжимента, дава невиждана свобода на изграждането на звукова картина по съвършено нов филигранен, почти кинематографичен начин.

Често гостуващите на RADAR festival beyond music проекти са до толкова спонтанни актове или пък дотолкова зависещи от променливи, че не биха могли да бъдат повторени. В този смисъл те остават тук и сега. Какво е вашето отношение към тук, а към сега?

В нашите изпълнения винаги има някакъв елемент на импровизация, но много по-отличителен фактор е енергията на всеки концерт. Каква връзка ще се осъществи между нас двете, какъв ще е диалогът ни с публиката, с мястото, със светлината, с атмосферата? – всичко това е неповторимо и не може да се случи в никой друг момент по съвършено същия начин.

Desperate Daughters, Credit: Gergana Encheva

Какво да очакваме от Вас в Sofia Live Club на 26.03?

Мрачна романтика, ефимерна меланхолия и лайв версии на парчетата от Analogue Girls.