Иво Нийм е пианист и композитор, носител на множество награди. Освен че ръководи свои собствени групи, той е участвал и в няколко от най-напредничавите европейски джаз групи, сред които Phronesis и Marius Neset Quintet. Той редовно свири на джаз фестивали в цял свят, като си сътрудничи с различни състави, до толкова разнообразни, колкото и Frankfurt Radio Big Band и London Sinfonietta. Иво е учил в Кралската музикална академия, а след като я напуска през 2003 г., свири и записва с високоценени музиканти, както у нас, така и в чужбина като на пример Hermeto Pascoal, David Binney и Kenny Wheeler. Осмият му албум под собственото му име “Glimpses of Truth” бе издаден от Whirlwind Recordings през ноември 2021 г.
Основната цел на RADAR Festival Beyond Music е да представя музикални проекти, свързани с широк спектър от художествени форми. Кога осъзна ограничеността на твоята художествена форма, или, казано по друг начин – кога радарът ти откри нуждата за мултидисциплинарно изразяване?
Искахме да проучим възможностите за работа с музикант, на когото му е комфортно да бъде включен в стиловете на джаза и ритмично сложната музика, но също така да владее и други стилове и да проявява силен интерес към музикалното продуциране. Предложението на Джим беше да привлечем Matt Calvert, продуцент и китарист, притежаващ еклектрични музикални възгледи. Участвал е в голямо разнообразие от музиканти и групи като Three Trapped Tigers, Squarepusher и Goldie. Това да изпратим записаните от нас песни на Мат беше истинско откритие – това превърна музиката в нещо, което даже не бихме могли да си представим, тъй като Мат използваше синтезатори и различни техники за обработка, за да създаде нещо истински съвместно.
Кои три думи описват вдъхновението към проектите ти?
Импровизация, себеизразяване, сътрудничество.
Каква част от творческата ти отдаденост е неизбежна?
И двамата сме се посветили да импровизираме и композираме нова музика – всеки, който се занимава с изкуство, знае колко усилия изисква това. Целта ни е да създадем неповторимо звучене – да създадем музика, която да препраща към нашите герои, без да ги копира. Този процес изискваше и от двама ни да прекараме много време с музиката, изучавайки майсторите. Много хора казват, че създаването на артистичната идентичност отнема цял живот – съгласен съм с това. За мен това е човек да има честността да отхвърля композициите, които са изкопирани и да продължи да усъвършенства своя оригинален език и идеи. За мен това включва писането на парчета, които могат да бъдат разбрани по два начина в ритмично отношение. Също така обичам да се ангажирам с използването на клетки от ноти за създаването на музикални мотиви в рамките на едно произведение. Чувствам, че произведенията, които съм написал и които съдържат тези концепции, определено имат ясна идентичност.
Ако можеше да сътвориш проект в друга художествена среда или в друга художествена форма, какъв би бил той?
Бих се интересувал да съм включен във филм по някакъв начин – нещо, което съдържа повествователен елемент. Все още се чувствам най-привлечен от изкуство, което по този начин успява да привлече хората.
2023 е твоята лична година за…?
За мен изглежда, че 2023 г. е годината, в която ще изнеса най-много концерти с големи ансамбли – това включва CCJO в Кьолн и собствената ми група от 12 души – Dodeka. Ще свирим на Canterbury Festival и на Scarborough Jazz Festival – всеки, от които е вълнуващ.
Кога музиката е отвъд?
Музиката е отвъд, когато те пренася от ежедневното ти съществуване – когато губиш представа за времето, слушайки музикално произведение. Тя може да резонира в теб до толкова дълбоко ниво, ако това, което слушаш, е силно и красиво. Непрекъснато се учудвам и от способността на музиката да ни дава възможност да пътуваме във времето в рамките на собствения ни живот – мога да слушам албуми, които съм слушал, когато съм бил на 16 години, и да имам представа за човека, който съм бил на тази възраст, в контраст с този, който съм сега. Предполагам, че всяко велико изкуство има качеството на непреходност – не само музиката. Може би то едновременно успява да представи и да надхвърли духа на времето, в което се създава точно в този исторически момент.
Кой е твоят личен радар?
Радарът ми е с много широк диапазон – смятам, че е важно да преживявам нови неща, за да продължавам да се вдъхновявам и да създавам интересни творби. Това може да включва и откриването на нови места по света – никога досега не съм бил в София, но знам, че ще се вдъхновя от срещите с нови хора и от различните традиции и обичаи. Опитвам се да не се ограничавам към нова музика – но все пак е важно човек да притежава собствените си мисли и емоционални реакции към изкуството. Ако обръщам прекалено голямо внимание на всичко, което се появява в социалните ми мрежи, ще се чувствам претоварен и ще изгубя поглед към собствените ми мисли и реакции. Имам нужда от уединение, за да преживявам нещата, които сам си избирам, а не да се нося безпомощно по дигиталното течение. Има немислимо количество нова музика и е невъзможно да се проследява всичко това.
Форматът на RADAR Festival Beyond Music взима предвид художествения потенциал на новите технологии и техните допълнителни функции. Какво значение имат технологиите в твоите творби?
Постоянно използвам компютърни програми, за да реализирам идеите си и да създавам произведения. Сред тях е и приложението Metronomics – брилянтен инструмент за ритми. В него можете да се програмира всеки полиритъм, за който се сетите, с помощта на което да се запознаете със звученето му. Същото важи и за дългите цикли на импровизация – сигурно съм направил повече от 50 метронома, всички от които ми позволяват да изпълнявам по-точно музиката, която аз и други сме написали. Освен това използвам Sibelius всеки ден от живота ми! Смятам, че това е безценен инструмент за композиране – отново мисля, че той позволява на музикантите да подобрят своите музикални качества и разбирането им за музикалните концепции. Съвсем невероятно е какво е възможно. Също проучвам и различни китарни педали за използване заедно с моите синтезатори – това е още една област, която винаги се развива. Невероятно е какъв късмет имаме да разполагаме с всички тези инструменти.
Често гостуващите на RADAR Festival Beyond Music проекти са до толкова спонтанни актове или пък дотолкова зависещи от променливи, че не биха могли да бъдат повторени. В този смисъл те остават тук и сега. Какво е вашето отношение към тук, а към сега?
Този подход е в основата на това, което правя, когато свиря. Имам чувството, че съм прокълнат – отегчавам се от това да правя нещата по един и същи начин всеки път. За щастие, ако се вложи малко мисъл, е напълно възможно да се вдъхне нов живот на вече съществуващи парчета или аранжименти. Трябва обаче човек да има такава нагласа – някои хора се задоволяват да свирят парчетата по абсолютно същия начин всеки път. За съжаление, аз не мога да подхождам към музиката по този начин. Тя трябва да бъде игрива – ако се превърне в една скована рутина, къде е забавлението в цялата работа? В този смисъл, когато свиря, определено моментът се случва “сега” – настроението и емоциите на конкретния ден са част от това, което свиря, когато импровизирам.
Какво можем да очакваме от теб на 26.03 в Sofia Live Club?
Вече 20 години свиря с Jim Hart. Записали сме няколко плочи заедно, както в собствените си групи, така и за други лидери на банди, и сме свирили на безброй концерти през последните две десетилетия. Имаме естествено разбиране за музиката и импровизацията един на друг – мисля, че това идва от познанията ни за един и същ вид музика, както и че се развиваме като музиканти по едно и също време. Често съм шокиран от квазителепатичните моменти, когато свирим – мисля, че това е още една област, в която музиката минава “отвъд границите”. Всъщност е възможно двама музиканти да импровизират едно и също нещо, без да са го планирали предварително. За мен това излиза извън рамките на конвенционалното разбиране за човешкото поведение – може би някой невролог би могъл да го обясни като взаимодействия на неутрино. Това обаче не е моята област! Обичам да свиря с Джим, тъй като той винаги се раздава на 100% – неговата отдаденост на музиката и импровизацията е абсолютна. Ще свирим смесица от акустична и електронна музика – ще има вибрафон и пиано, както и енергични парчета за барабани и синтезатори. В допълнение към нашите собствени мелодии ще свирим и аранжименти на Serie de Arco от Ермето Паскоал и Duke Ellington’s Sound of Love от Чарлс Мингъс. Ще подходим към всичко предвидено с импровизирана игривост.
Превод от английски език: Руслан Славов
